Дългогодишната политическа безизходица в България заплашва да отложи плана й за приемане на еврото на 1 януари 2024 г. във време, когато евроскептичната и проруска партия „Възраждане“ е все по-гласовита, а самите българи са дълбоко разделени относно единната европейска валута. Това пише Reuters в свой анализ по темата.
Присъединяването към еврозоната би помогнало на България, която е най-бедната държава членка на Европейския съюз, да привлече повече чуждестранни инвестиции и да си осигури повишаване на кредитния рейтинг, което пък би могло да намали разходите й за финансиране на дълга, казват икономисти. Балканската страна отдавна е обвързала своя лев към еврото, напомня изданието.
И насочва вниманието към близка Хърватия, която също е зависима от приходите от туризъм, но е напът да приеме единната валута през януари 2023 г. За сравнение, България е разтърсена от поредица от парламентарни избори и загуби инерция в плановете си за влизане в еврозоната. Reuters изтъква, че основните политически партии подкрепят целта за 2024 г., но са оставили щекотливия въпрос встрани от дебата, страхувайки се да не загубят електорална подкрепа в навечерието на вота на 2 октомври.
В същото време националистическата партия „Възраждане“, която се превърна в четвъртата по големина фракция в парламента, гласно води кампания срещу еврото, заявявайки, че то ще „унищожи икономиката“. Много българи се влияят от такова говорене, защото се опасяват, че преминаването към единната валута ще подхрани високата инфлация във вече забавящата се икономика.
